Кратка история:

Отглеждането на бонсай възниква в Китай, в края на втори век преди новата ера. Наричали са го "пун-цай".

За това какво е бонсай и защо:

Понякога ни е нужно да се откъснем от градското ежедневие, а нямаме време да излезем от града и eдинственото което ни остава е да внесем мъничко природа в тесния си панелен свят.

Защо?
Защото ме кара да се чувствам добре, когато след пет години погледна дръвчето което съм посадил може би от семка, или пък от мъничък резник  и видя едно красиво оформено създание! 
А то може да бъде красиво само ако се грижа за него.
За това как да се грижим за едно растение ще пиша в този сайт.
Всеки, който има желание  да се присъедини, нека се чувства ДОБРЕ ДОШЪЛ!
***********
В превод от японски "бонсай" означава "засадено в поднос". 
Самото засаждане на дръвчето е най-лесното в целия процес по създаване и отглеждане на бонсаи.
Задачата на човека е да подчертае индивидуалността на дръвчето, без да се натрапва излишно.
Отглеждането е изключително дълъг процес, по време на който и двамата, човекът и дръвчето, търпят бавни, но сигурни промени.

За търпението:

За да имаме удовлетворение от търпението е необходимо да развием такова първо към себе си.

Избор на дръвче и засаждане:

Нека започна с това, че дръвчето с което започваме отглеждането на бонсаи не е лист хартия върху който се учим да изрязваме фигурки, но ако не се получи можем да изхвърлим опита си в коша. Дръвчето е живо същество, което се нуждае от грижи и внимание, за да живее нормално. Ако полагаме правилните грижи за него, то само ще ни помага да се учим как по-добре да го правим. За един начинаещ най-подходящият избор би бил не толкова капризен вид като обикновеният габър (Carpinus betulus) Има силно развита коренова система, разделнополови цветове, събиращи се в мъжки и женски съцветия, дървесината на е твърда и жилава. Короната която развива е естествено разчупена и не изисква сериозни манипулации по оформянето и. Обикновеният габър спада към семейство Брезови, род Габър: /Betulaceae/Carpinus/ Най-добрата почва за габърът е пясъчлива сива горска почва. Можем да изберем: А.Да си купим готов бонсай или дървесен вид в неоформено състояние от някой градински център. Б.Да си направим приятна разходка в гората, далеч от градския шум и да си набавим дръвче от там. Вторият вариант по принцип е по-добър, защото в гората изборът е по-голям. Нужно е да си приготвим малка здрава лопата, ножици/за предпочитане лозарски/, подходящ съд или по-здрав полиетиленов плик за транспортирането на дръвчето. Най-подходящите годишни периоди за изваждане са- пролет/преди разлистването да е започнало/ и есента. Подходящ избор можем да направим на някой каменист склон /сипей/, където често се срещат и по-възрастни дръвчета с бедна корона и плитко разположена коренова система. Характерно за дръвчетата растящи на такива склонове е добре развито стебло, състарено на вид поради честите наранявания от падащи камъни. ...Добре е да не се впускаме с лопатата към първото видяно дръвче, защото това е важен избор след който не можем просто да изхвърлим растението когато по обратния път забележим друго/по-добре развито/ Изборът е на живо същество, което ще съжителства с нас дълги години.