Съвсем наскоро открих това малко чудо. Видях го, и знаех, че ще си тръгна с него.

Все още не знам в какво ще се превърне, но ето и малко информация за вида.

Информацията е събрана от множество други сайтове, които няма да споменавам, понеже са твърде много с еднакво съдържание и явно е трудно да се посочи първоизточника, но в този блог тя вече е значително преработена. И понеже открих малко противоречия в някои от източниците, се постарах да извлека максимално достоверните детайли.

За произход на Фикус Пумила се посочват най-общо Австралия и Азия.

За повече информация относно произхода, ще пиша в някоя от следващите публикации.

Фикуса е от семейство: Moraceae (Черничеви).                             Като предпочитано местообитание за него са често препоръчвани светли, до сенчести, но защитени от пряка слънчева светлина места. През лятото фикуса се полива обилно с мека вода. Не понася засушаване на корените. По време на растежа се наторява два пъти месечно. При отглеждане в помещение с по сух въздух е нужно оросяване. Тори се с тор за листнодекоративни на всеки 2 седмици през лятото, през зимата според наличните условия торенето може да се намали или спре. Минимална препоръчителна температура за зините месеци е приблизително 5ºС до 25ºС през лятото. Пресаждането се налага само когато саксията се препълни с корени. Използва се слабохумусна и неглинеста пръст. Размножава се чрез резници.

Още малко описание:

Фикус Пумила е пълзящо, катерливо растение с деликатни листенца - чисто зелени, или с бели кантове, което може да пуска корени по стените и други повърхности. В цветни композиции често се използва като почвопокривно, изглежда добре и във висящ съд. Заради високата потребност от въздушна влага, този фикус се чувства особено добре в група с други растения. Оросяването с вода е задължитено за този вид, особено при по-високи температури и в помещения с парно топление през зимата. Не бива да се допуска кореновата туфа да изсъхне напълно. За да се поддържа компактна форма, се подрязват връхчетата. В тези случаи катерливият фикус пуска бяло млечице, което може да раздразни кожата и още повече лигавиците, ако влезе в контакт с тях. В редки случаи се използва при декорация и озеленяване на градини и дворове. Познато в озеленителната практика, в градинските центрове и почти всички магазини за цветя с латинското си название Ficus pumila. Наричат го още Ficus repens (репенс от латински означава пълзящ, наричат го още пълзящ фикус). Представлява вечнозелен (това означава, че през зимата не губи своята листна маса, като цяло листата му опадват по етапно, като на тяхно място излизат други) катерлив храст. Моето фикусче е при мен от няколко дни и, ако се справя добре с отглеждането му, ще публикувам още информация за него и начините на отглеждане в следващи публикации.

more